Join the new world

Здравейте еПичове ще ви представя една интересна статия за животните който са застрашени от изчезване,за ролята на човека по отношение на природата, глобалното затопляне и ограничените ресурси - за тези неща е писано много. Понякога обаче статистиките придобиват форма – например когато цял животински или растителен вид изчезне от лицето на Земята. На света има някъде към 35 животински вида, чиято популация не надхвърля 1000. Вижте няколко животни, които днес се срещат много рядко, тъй като вече са изчезващ вид.



10. Крефтов мустакат вомбат, Австралия



Вомбатите са двуутробни бозайници, а конкретно този вид се счита за най-редкият сред тях в Австралия, където е тяхното местообитание. Преди век този застрашен днес вид е бил широко разпространен в щатите Виктория, Куинсленд и Нови Южен Уелс, но днес може да се види само в горите и полята на малка част от Куинсленд. Вомбатите се хранят предимно с трева, а възрастните достигат дължина 1 метър и тежина 40 килограма. За да се запази вида е започната програма за развъждане – от приблизителен брой 90 индивида през 2002 г., днес статистиката показва около 115.

9.Байджи (Китайски речен делфин), река Яндзъ, Китай



айджи (Lipotes vexillifer) е много странен остронос вид делфин, който може да се види само в китайската река Яндзъ. Този сладководен представител на делфините тежи средно между 150 и 230 кг. а дължината му е към 2.5 метра. В средата на миналия век е имало около 6000 представителя на този ендемичен вид, но броят му бързо намалява до около 400 през 80-те години. Км 1993 г. той е вече силно намален – едва 13. Счита се, че основната причина за това е модернизацията на Китай. През 2006 година видът е обявен за ‘функционално изчезнал’, но по-късно се появяват съмнения за това – и до днес не е напълно сигурно дали на свобода все още живеят представители на байджи.

8.Ванкувърски мормот, Канада



Ванкувърският мормот (Marmota vancouverensi) се счита за най-рядко срещаният бозайник в Канада. Той живее в планинските части на канадския остров Ванкувър и достига тежест между 3 и 7 килограма. Козината му е червеникаво-шоколадова, има малки ушета и малки очички, плосък нос и къси крачета с остри нокти. Този вид мармот е открит от учените през 1910 г. и оттогава популацията му намалява – през 2005 година се счита, че на свобода има 29 представителя на вида ‘vancouverensi’, а в плен днес се отглеждат около 162 възрастни животни и 60 бебета.

7.Сейшелски ножицоопашат прилеп, Сейшелски острови



Сейшелският ножицоопашат прилеп (Coleura seychellensis) е един от двата вида прилепи, които живеят на Сейшелските острови, Мадагаскар. През 19 и 20 век прилепите са били многобройни, но втората половина на миналия век броят им започва да спада, заради въвеждането на нови видове растения и заради пестицидите, които стесняват ареала им. Днес учените правят опити да спасят вида от изчезване, като се счита, че в момента на свобода живеят между 50 и 100 прилепа.

6.Явански носорог, Индонезия



Яванският носорог (Rhinoceros sondaicus) е един от петте вида съвременни носорози, като този е изключително рядък. Известен е под името брониран носорог и се среща в ограничени територии в Индонезия - на островите Ява, Суматра и Борнео. Има и малки на брой популации и Лаос, Южен Виетнам и Мианмар, а за Камбоджа няма данни дали там видът все още се среща. Сравнително стабилна популацията на вида има в националния парк Уджунг-Кулон, в западната част на индонезийския остров Ява. Яванските носорози са доста едри животни - възрастните индивиди достигат дължина 3,5 м, височина до 2 м и тегло между 2500 и 3000 кг. Някога те са били разпространени по цяла Югоизточна Азия, Китай и Индия, но заради рогата носорозите са почти напълно изтребени.

5. Острокозинест заек (Асамски заек)



Макар зайците да са познати с отличните си способности да се размножават светкавично, ето че в този списък попада и един от видовете зайци. Този вид обаче (Caprolagus hispidus), макар да е от семейство Зайци, спада към особената група древни зайци Пенталагини (Pentalagini). Това са предимно дребни животни със закръглели къси уши и къси крака, като тяхна особеност са недостатъчно развитите им задни крака. Сивата им или кафеникава козина е доста твърда, а у някои видове дори четинеста, затова ги наричат още четинести зайци. Някога те са били широко разпространени по цялата дължина на Хималаите, от Индия, до Непал и Пакистан. Днес броят им е намалял значително, най-вече заради стесняване на ареала на живеене и болести. Четинестите зайци се хранят с дървесна кора, корени на трева, филизи и семена. През 1964 г. се смятало, че видът е изчезнал, докато е бил засечен индивид от него през 1966 г. През 2001 г. броя на зайците е към 110, но този брой трудно ще нарасне, заради странното поведение на индивидите, държани в плен.

4.Слонска костенурка, Галапагоски острови



Слонските костенурки (Geochelone elephantopus), обитаващи Галапагоските острови в Тихия океан, са известни като най-големите живи костенурки на Земята. Възрастните достигат тегло над 200 килограма и дължина повече от 1.20 метра. Въпреки не е известна точната средна продължителност на живота им, според учените тя може да надвиши 200 години. Регистрирана е костенурка, живяла 176 години – костенурката, наречена Хариет, вероятно прибрана от Чарлз Дарвин и живяла в Австралийската зоологическа градина в Куинслeнд, която умира през 2006 г. Дълголетието на тези животни се обяснява със забавения им ритъм на живот. Те се хранят с кактуси, листа и цветове на растения, както и с паднали от дърветата плодове. Когато островите Галапагос, тук живеят около 250 000 костенурки – днес са останали около 15 000. Изтребването на вида се дължи най-вече на човека – костенурките са използвани основно за храна и заради корубата им. Обърнати по гръб, така че да не могат да се движат, слонските костенурки могат да оцеляват месеци без храна и вода – именно това ги прави добър източник на прясно месо на корабите още от времето, когато хладилници още не е имало. Един от подвидовете на слонската костенурка живее и на други острови – Изабела, Сантяго, Санта Круз, Сан Кристобал, Пинзол и Пинта, но там те са в ограничен брой. На остров Пинто, например, днес има един-единствен мъжки екземпляр, популярен като „Самотният Джордж“, на възраст 70-80 години – той е последният известен представител на своя подвид и най-вероятно с него той ще изчезне.

3.Тамарау (Миндорски бивол), остров Миндотро, Филипини



Тамарау е вид воден бивол, който населява само остров Миндоро, който се намира в Тихия океан и е четвъртият по площ остров на Филипините. Този ендемичен вид е много едър – възрастните индивиди тежат между 200 и 300 килограма. Заради лова и намаляването на ареала на живеене, популацията е намалява драстично – през 19 век тя наброява около 10 хиляди животни, а през 1975 г. от тях остават едва 120. През 1987 г. тя нараства до 370 индивида, а през 2004 г. е вписан като застрашен вид. Днес броят на тамарау не надвишава 300.

2.Иберийски рис, Испания и Потугалия



Иберийският рис (Lynx pardinus), известен още като испански рис, е хищник от семейство Котки, който се среща само на Иберийския полуостров (Испания и Португалия). Той е вписан в Червения списък на световно застрашените видове на IUCN като критично застрашен и е най-редкият вид от семейство Котки. Храни се предимно с гризачи, птици и риби. В момента са останали само около 100 представители на вида, само 25 от които са женски в репродуктивна възраст. На външен вид иберийският рис прилича на всички други видове рисове - той е с къса опашка, стръкчета косми на ушите и кичури козина под брадичката. До края на 19 век иберийските рисове са населявали равномерно целия Иберийски полуостров, но днес разпространението му е ограничено до две местообитания - в две области на южната испанска провинция Андалусия. През 1960 г. са записани около 4000 представителя, а днес една част от вида се отглежда при изкуствени условия, за да бъде пуснат на свобода и да се възстанови популацията им.

1.Червен вълк, Северна Америка



Червеният вълк (Canis lupus rufus) е разпространен в източните части на Северна Америка. Той е застрашен от изчезване като чист вид, поради междувидовото размножаване с койотите и още един вид вълци. Според специалистите по генетика, генетичната близост между тези видове не е развита впоследствие, а е резултат от това, че червеният вълк се появява от хибридизация между вълка и койота. При откриването му като вид, представители са срещани на запад до Тексас и на юг до Флорида. Червеният вълк е много по-малък от сивия, а козината му обикновено е кафява, с оттенъци на черно и сиво. Отличен нощен ловец, вълкът се храни с малки гризачи, а понякога дори с елени. Червеният вълк е застрашен и заради лова на представителите, както и заради стесняване на ловния ареал. През 1973 г. е създадена програма за развъждането на вида и за целта са заловени всички представители на свобода. До 1980 г. всички червени вълци в природата са изтребени, но програмата е успешна и животни, родени сред хора, са пуснати на свобода в Северна Каролина. На този етап се отглеждат някъде около 300 вълка, а още около 100 живеят сред природата.


Хищни тигрици...















Ако статията ви е харесала може да се абонирате за моя вестник,Благодаря ви!