О громните изображения на птици, животни и растения, създадени преди повече от 2000 години в пустинната пампа на Южно Перу, са видими само от птичи поглед. Как и защо са се появили тези внушителни със своята прецизност творения? Над този въпрос се потят археолози, астрономи и математици. Предполагаемото предназначение на линиите в Наска варира от астрономичен календар през древен храм от типа на Стоунхендж до система за напояване на безводната пампа. Все още обаче учените не са стигнали до единно становище. -------------------------------------------------   Линиите в Наска са една от най-големите загадки на човечеството. Те са най-забележителната група геоглифи (гравирани върху земята изображения) в света. Такива има още в Египет, Малта, САЩ (Мисисипи и Калифорния), Чили, Боливия и други страни. Но тези в Наска, поради техния брой, размери и културна значимост за целия предиспански период, формират най-внушителната, както и най-загадъчната група.
Издълбаните в пясъка на пустинната пампа около 300 фигури, състоящите се от прави линии, геометрични форми и рисунки на животни, птици и растения, се виждат ясно само от въздуха.
На земното равнище изглеждат като бразди или дълги пътеки.
Създадени са от едно племе, наречено наски, развило своята цивилизация от 200 г. пр.Хр. до към 600 г. сл. Хр. Но защо и как древните перуанци са направили тези чудеса, остава все още загадка.
Тези необикновени изображения се намират в района на пампите в Перу. Простират се на площ от близо 500 кв.км. Голата равнина на перуанския бряг, която е на около 400 км южно от столицата Лима, покрива площ от около 450 кв. км пясъчна пустиня и началните възвишения на Андите.
Допреди 80 години никой дори не подозирал за съществуването им. Линиите в Наска били забелязани за пръв път едва през 1920 г., когато пътнически авиокомпании започнали да летят над перуанската пустиня. Пасажерите твърдели, че са видели "примитивни писти за кацане" на земята под тях. По-късно забелязали, че наглед безсмислените линии формират прецизни изображения, чиито размери достигат неколкостотин метра. Най-известни сред тях са около 70-те изображения на растения и животни като маймуна (110 м дължина), косатка (65 м), кондор (135 м), колибри (50 м), пеликан (285 м), паяк (46 м) и различни растения.
Някои от изображенията представляват деформирани животни и други странни рисунки. Пример за това е изображението на загадъчно същество с две огромни ръце, едната нормална, а другата - само с четири пръста. Някои от геоглифите пък представляват предмети, дело на човешка ръка като прежда, станове и "тупос" (украсени фиби). Всички тези фигури имат ясно различими входове, които вероятно са били използвани като пътеки или по тях хората са се подреждали, за да покрият контурите на рисунките.
Човекоподобните фигури са сравнително малко и са разположени по склоновете. Най-известната от тях е "Астронавтът", дълъг 32 м, и "Е.Т". (извънземното), открити през 1982 г. от Едуардо Еран. Други подобни са "Мъжът с шапка" и "Екзекуторът", които са и най-примитивните.
Много от линиите са произволни и изглежда не представляват смислено изображение. Те са разпръснати наслуки по голата равнина, пресичайки и преплитайки се без видима цел.
Откакто са открити, линиите в Наска са предизвикали какви ли не фантастични предположения.
Как са направени изображенията?
Пампата отначало била покрита с черна обветрена скала, тъй като камъчетата, които покривали повърхността на пустинята, съдържали железен оксид. Влиянието на времето през вековете им е придало тъмна патина. Когато се махне чакълът, те контрастират с цвета отдолу. Линиите били създадени, като били махнати черните скални фрагменти, за да се покаже светлия пясък под тях.
Равнината на Наска е буквално уникална поради възможността гравираните в нея линии да бъдат запазени почти изцяло. Това е възможно поради необикновената комбинация от климат (един от най-сухите на земята, при който вали веднъж на няколко години) и равната, камениста почва, която намалява ефекта на брулещия вятър. Заради малкото количество пясък и дъждове, които да разяждат изображенията, те остават в първоначалния си вид. Гъстотата и близкото разположение на линиите несъмнено показват, че за създаването им е било нужно дълго време, поради което в тях се отразяват и различните етапи в културното развитие на наските.
Кой е създал чудноватите изображения?
Има не една и две теории за появата на линиите в Наска. Американският археолог Пол Косък ги изучавал от самолет през 1941 г. и предположил, че са направени за целите на астрономията. След това той забелязал, че една привечер в деня на зимното слънцестоене лъчите на залязващото слънце се плъзнали по дължината на една от пътеките. Според Косък линиите отговаряли на точки от хоризонта, където небесните тела изгрявали и залязвали във важни дни. Ученият приписва създаването на линиите на жаден за власт жрец, който използвал познанията си по астрономия като форма на силен контрол над обществото. Този жрец обаче не прилича на нито един представител на властта у крайбрежните племена.
През 1967 г. обаче американският астрофизик Джерълд Хокинс не открил връзка между промените в движението на небесните тела и изображенията в Наска.
Две години по-късно Ерик фон Даникен оповестил, че извънземни са положили линиите като писти за космическите си кораби. Тази фантастична теория обаче се натъква на доста спорни моменти. Учените смятат, че почвата не е достатъчно твърда, за да издържи многократни приземявания на тежки въздухоплавателни средства. Освен това остава неизяснен въпросът защо предполагаемите извънземни не са създали нещо далеч по-добре изпипано. Третият аргумент срещу теорията на Даникен е, че много от линиите имат ширина не повече от един метър, т.е. те са прекалено тесни за какъвто и да е летателен апарат. А и тази хипотеза не обяснява предназначението на животинските изображения.
Тезата за астрономическата насоченост на линиите в Наска поддържа и Мария Райх, германска математичка, посветила 50 години от живота си на изучаването и съхраняването на изображенията. Според нея теорията на Даникен е несъстоятелна, понеже наските създали линиите сравнително скоро - между 300 г. пр.Хр. и 800 г. сл.Хр. Доказателство, че именно те, а не извънземни, са тайнствените художници, е приликата между геоглифите в Наска и някои рисунки на глинени съдове от този период. Това означава, че наските или са направили линиите, или някак са ги виждали от въздуха.
Друга теория е свързана със земеделието и напоителните системи. Водата е най-важният източник на живот в Андите. Под пампата лежат подпочвени аквадукти и кладенци. Според тази теория разположението им е показано от линиите. Тя определя цел за създаването им и дава разумно обяснение кой ги е прокарал. Но все пак не може да обясни наличието на животински и трапезоидни форми. Също така не определя точно връзката между линиите и водата.
Според най-новата теория линиите в Наска са били използвани като пътеки, по които са минавали ритуални процесии. Всяка класа в обществото на наските имала своята пътека, наречена "секе". Някои пътеки били свързани с астрономията - те показвали кога е настъпило време за засяване, зимното и лятното слънцестоене и движението на небесните тела.
Календар или храм, система за напояване или форма на изкуство, дело на хора или извънземни, линиите в Наска остават едно от най-загадъчните световни чудеса. Ето защо през 1994 г. ЮНЕСКО включи изображенията в Перу в своя списък на световното културно наследство. Източник: http://truden.com |
