Корабокрушението на Титаник е предизвикано от астрологични явления. Необяснимото сближаване на Луната със Земята е станало причина за появата на голям брой айсберги в региона, където през април 1912 г. е претърпял корабокрушение легендарният лайнер "Титаник". Доналд Олсън и Ръсел Дьошър от университета на Тексас в град Ости са проверили дали сближаването на Луната и Земята на 4 януари 1912 г. не е повлияло на айсбергите в тази част на Северна Америка, където е потънал най-големият пътнически лайнер на тази епоха. Учените открили, че това събитие е било един от най-редките и уникални космически феномени в историята. Според тях Луната, Слънцето и Земята са били разположени по такъв начин, че гравитационното влияние на спътника на нашата планета се е усилило значително. Така на 3 януари 1912 г. Земята се е приближила на максималното възможно разстояние до Слънцето, тя е навлязла в т.нар. перигей. На следващия ден Луната се е доближила до планетата ни и се е оказала в такава точка, че нейното гравитационно въздействие върху Земята се е усилило благодарение на Слънцето. "На този ден Луната и Земята са се приближили една до друга на такова разстояние, което не се е наблюдавало в предишните 1400 години. Тази конфигурация на небесните тела максимално е усилила приливните сили, с помощта на които спътникът на нашата планета управлява земните океани. Само си помислете – пълнолунието е можело да настъпи всеки ден, по всяко време на този месец. Перигеят също е можел да се случи по всяко време", уточнява Олсън. Убеждавайки се в изключително силното влияние на Луната върху земните океани през зимата на 1912 г., учените са предположили, че необичайното колебание на нивото на морската вода е довело до интензивното откъсване на ледове от бреговете на Гренландия. След компютърно моделиране обаче тази тяхна хипотеза е била опровергана. Затова Олсън и неговите колеги смятат, че повишаването на "морското" равнище е освободило айсбергите, "заседнали" на относителните плитчини край островите Лабрадор и Нюфаундленд. При нормално ниво на световния океан големите айсберги остават няколко години в тези води, докато не се стопят до "нормални" размери. Високите води през януари 1912 г. вероятно са освободили множество заседнали айсберги и те са тръгнали към "Титаник". "Това може да обясни огромното количество айсберги през пролетта на 1912 г. край бреговете на САЩ. Не можем със сигурност да кажем, къде се е намирал "убиецът" на "Титаник" през януари 1912 г. Но нашият сценарий е напълно правдоподобен от научна гледна точка", подчертава Олсън.