www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: Природни явления и феномени!  (Прочетена 123140 пъти)

0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

starsssss

  • Гост
Природни явления и феномени!
« -: Август 01, 2008, 01:34:09 pm »
Слънчевите затъмнения



Около 4000 година преди Христа, Древен Египет. Прекрасни храмове и безкрайни дюни формират пейзажа. Изведнъж палещото слънце започва да почернява. Безпокойство, дори страх обхваща всички - от робите до самия фараон. Уплашен да не би боговете да го наказват, фараонът свиква всичките свои жреци и астрономи, за да му обяснят случващото се. Те казват на фараона, че богът сокол - Ра е в схватка с бога на тъмнината и злото Сет. След няколко часа на страх и мрак слънцето засиява отново. Ра беше победил.
Около 3000 година преди Христа, Древен Китай. Спокойния живот в Империята бива нарушен от същия феномен. Този път жреците на Императора казват, че дракон поглъща слънцето. Императора заповядва на войската да прогони дракона. Те започват да удрят по тъпаните, да хвърлят копия и стрели срещу звяра. Накрая успяват да го прогонят и слънцето се показва отново. Остава само един въпрос - дали наистина е било дракон?
Много са подобните обяснения и вярвания за този феномен. Повечето казват, че това е лоша поличба. Дори в Библията [Откровение, Глава 6, Част 12] се казва как ще настъпи затъмнение и ще започнат мощни земетресения.
Въпреки страховете и мистерията, които обгръщат това явление то е представлявало голям интерес за древните народи. Много хора са загинали покрай "Черното слънце". Въпреки, че тези времена отдавна са отминали голяма част от нас продължават да вярват в магическата сила и дори да се страхуват от явлението "Слънчево затъмнение".


История

Затъмненията в древността. Митове и реалност.


Стойността на историческите сведения за слънчеви затъмнения е твърде голяма. Когато фактите отнасящи се до дадено слънчево затъмнение в миналото, са известни, е възможно да се изчисли календарната дата и моментите на фазите с точност до няколко минути за мястото, където е било наблюдавано. По такъв начин се синхронизира историята на древните народи със съвременната календарна система.
Историята на астрономията познава четири типа сведения за слънчеви затъмнения. Първия тип са реалните, които са се случили на точната дата, в която са описани. Вторият тип е наречен асимилирани - това са тези, при които летописецът измества датата на затъмнението, съзнателно или не, за да го свърже с друго събитие. Третият тип сведения, наречен "литературни внушения" , е плод на чиста писателска измислица, но се възприемат като реалност от неосведомения и безкритичен читател. При четвъртия тип - "магически " - слънчевите затъмнения притежават забележителното "свойство" да се случват точно по време на битки и други значими събития.
Съществуват сведения за затъмнения от преди 6000 години. От тях се вижда, че първи египетските жреци и летописци са отбелязвали явлението. Най-старателни в записването били китайците, въпреки че техния метод за определяне на цикличността не бил достатъчно точен. Показателен е случая с двамата астрономи Хи и Хо, които били обезглавени, защото не могли да предскажат слънчево затъмнение.
През 130 година преди Христа, Хипарх има възможността да наблюдава две поредни слънчеви затъмнения. След видяното му възниква идеята, че е в състояние да измери разстоянието между Земята и Луната. Като отговор получава за дистанцията 60,27 земни радиуса.
Много велики владетели в древността са знаели истинската причина за пораждането на слънчевите затъмнения. Те са използвали това явление за манипулации и упражняване на абсолютна власт над народа си. Защото дори и най-смелия не би се опълчил срещу човека, който владее силата да изгаси слънцето.



Активен

starsssss

  • Гост
Re: Природни явления и феномени!
« Отговор #1 -: Август 01, 2008, 01:36:24 pm »
Слънчеви затъмнения в България


В България слънчевите затъмнения са били наблюдавани от дълбока древност. Едни от първите сведения за това има в много писмени и архитектурни паметници - мегалити, църкви, чешми и други. Един от най-добрите примери в това отношение е каменната пластика над един от входовете в църквата "Св. Богородица" в нашия роден град Хасково. На нея могат да се видят изображения на цяло слънце, слънце закрито от лунен сърп и сцена на борба между дракон и птица. Тази композиция се тълкува като символ на наблюдавано в периода на строежа на църквата слънчево затъмнение. Част от доказателствата за това са:
- Вида на покритото от луна слънце - неговите изкривени и несиметрични лъчи наподобяващи вида на короната по време на пълно слънчево затъмнение;




- Борбата на птицата с дракона - метафора на народните вярвания за причините, пораждащи слънчевите затъмнения. Българският народ както и много други народи по света вярват, че някакъв звяр поглъща слънцето. Но горещото слънце го опарва и той го изплюва обратно. По време на строежа на църквата България е била под Турско владичество и тази каменна пластика е била използвана като символ на борбата на българското население за свобода и вярата, че доброто ще победи.



Физична и математическа страна на явлението


Слънчевото затъмнение е оптическо явление. То се наблюдава, когато по своята орбита около Земята, Луната застане между нея и Слънцето. Средното разстояние Земя-Слънце е 150 млн.км.,а средното разстояние Земя-Луна е 384 хил.км., следователно Луната е около 400 пъти по-близо. Същевременно диаметърът на Луната е около 400 пъти по-малък от този на Слънцето, следователно ъгловите размери на двете тела са почти еднакви - около 0.5°.
Затова само когато центровете на Слънцето, Луната и Земята са разположени на една линия или се отклоняват с не повече от 0.5° може да настъпи слънчево затъмнение .
То се получава, защото Луната спира част от слънчевите лъчи по пътя им към Земята, хвърляйки конусовидна сянка и полусянка върху земната повърхност. Поради всичко това, ние можем да наблюдаваме слънчево затъмнение, само когато Луната се намира във фаза новолуние. Но тогава идва въпросът защо не наблюдаваме слънчеви затъмнения всеки месец? Причината е, че лунната орбита не е в една равнина с еклиптиката. Тя е наклонена спрямо нея на около 5°09'. Затова Луната в новолуние често минава малко под или над линята, свързваща центровете на Земята и Слънцето и ние можем да наблюдаваме Слънчево затъмнение само в пресечните точки на двете орбити наречени лунни възли. Когато Луната в новолуние премине през един от двата лунни възли става слънчево затъмнение. Зоната на слънчевите затъмнение е с дължина по 16°-18° от двете страни на възела. Слънцето преминава през тази зона за около 30-34 денонощия, а Луната за 29,53. Следователно в един лунен възел могат да се наблюдават минимум едно и максимум две слънчеви затъмнения. Но тъй като Слънцето преминава от едната зона на затъмненията в другата за около 180 дни, а в годината има 365 дни, то следва, че то може да мине през двата лунни възли и преди да е да е изтекла годината да се върне в първия. За това максималния брои слънчеви затъмнения е 5 , а минималния 2. Но когато в един възел има 2 затъмнения, то те задължително са частични. Всъщност слънчевите затъмнения биват няколко вида :
- Частични - когато само част от полусянката попада върху земната повърхност. Причината е че трите тела не са точно върху една права линия. Те може да станат при не повече от 18° от лунните възли, а при 16° ъглово разстояние - настъпват непременно.
- Пълни и пръстеновидни - когато върхът на конуса на пълната сянка попада върху Земята. Но поради това , че орбитата на Земята и Луната са елиптични , видимите размери на Слънцето и Луната се различават. Тогава когато Луната е с по-малък ъглов диаметър върхът на конуса на сянката й не допира Земята. Визуално наблюдаваме, че когато Луната закрие Слънцето, в краищата остава не закрита част като светъл пръстен. Пълни и пръстеновидни затъмнения се наблюдават при ъглово разстояние до лунния възел не по-голям от 11.5°.
За жалост слънчевите, за разлика от лунните затъмнения, могат да се наблюдават от много малка територия. Ивицата на тоталитета, която лунната сянка описва върху Земята е с ширина не повече от 270 км и дълга 10-12 хил. км. Ивицата на лунната полусянка е 6-7 хил. км. За това макар слънчевите затъмнения да стават по-често от лунните, те могат за дадено място да не бъдат наблюдавани изключително дълго време (300- 400 години).
Слънчевите затъмнения са циклични явления. След период от 18 години и 11 дни , наречен Сарос (египетски-повторение), те започват да повтарят затъмненията от предния Сарос. В един Сарос стават средно 42-43 слънчеви затъмнения, от които 14 пълни 13-14 пръстеновидни и 15 частични.
От своя страна лунните затъмненията в 2 Сароса не са напълно идентични. Тук също се наблюдава цикличност, траеща 66 - 74 Сароса (1190 - 1300 год.).
При слънчевите затъмнения има множество явления, които представляват интерес, както за учените, така и за наблюдателите астрономи.





Сравнение с други явления






Ако попитаме някой случаен минувач, какво е това затъмнение, то той веднага бе направил асоциация със слънчевите и лунните затъмнения.
За обикновения наблюдател, те биха изглеждали почти еднакво - едното от небесните светила постепенно изчезва и после като по чудо се появява отново.
Всъщност това съвсем не е така. Слънчевите и лунните затъмнения са тясно свързани и поради това имат някои общи страни, но имат и множество съществени различия.
И при двата вида затъмнения неизменно участват Слънцето, Луната и Земята. Но тук идва и основната разлика - подредбата на телата едно спрямо друго на една права линия. При слънчевите затъмнения Луната минава пред Слънцето, закривайки го. Погледнато от физична гледна точка слънчевото затъмнение е просто една окултация. Обратното е при лунните затъмнения - тогава Луната, обикаляйки по своята орбита около Земята застава зад нашата планета, и по този начин попада в конуса на земната сянка. Затова лунните се числят към същинските затъмнения, тъй като осветеното тяло попада в сянката на другото тяло.
Тези физични предпоставки са основата за по-нататъшните различия в характеристиката на двете природни явления, а са и предпоставка за типични обърквания от страна на обикновените наблюдатели. Нека например се допитаме до някой ваш по-стар роднина, за това колко слънчеви и колко лунни затъмнения е видял той. Неговия отговор несъмнено ще бъде, че не е наблюдавал повече от едно пълно слънчево затъмнение и едно две частични за целия си живот, но за сметка на това е гледал десетки лунни затъмнения. В такъв случай означава ли това, че слънчевите затъмнения са една изключителна рядкост сравнение с лунните?
Отговорът е категорично не. Всъщност за една година може да не стане нито едно лунно, но ще станат поне две слънчеви затъмнения. Защото минималният брой лунни е 0 а максималният 3, а при слънчевите от 2 до 5 за една година.
Е, тогава идва въпросът, защо се получава такова разминаване в мненията? Нима вашият роднина е твърде стар и не си спомня достатъчно добре? Отговорът пак е не. Грешката не е във вашия близък. Всъщност грешка няма, защото слънчевите затъмнения са с локален характер. Т.е. те се наблюдават от изключително ограничена площ и за дадено място може да не се повтарят с векове. За разлика от тях лунните затъмнения могат да се наблюдават от цялото земно полукълбо, над което цари нощ.
Също така се наблюдава и съществено различие и в продължителността на затъмнението.
За съвременната астрономия лунните затъмнения нямат почти никаква научна стойност. Те представляват интерес само при изследвания на замърсеността на земната атмосфера, за любители и фотографи.
Противоположно - слънчевите затъмнения са много важни за науката. При тях се наблюдава слънчевата корона и се правят изследвания на Слънцето. Чрез тях дори е доказан ефекта на Айнщайн.
Също така те имат силно биологично, геофизично и метеорологично влияние върху Земята и нейните обитатели, а и са едно от най-атрактивните явления, които можем да наблюдаваме.


Активен

starsssss

  • Гост
Re: Природни явления и феномени!
« Отговор #2 -: Август 01, 2008, 01:38:06 pm »
Явления по време на слънчево затъмнение




По време на пълната фаза се наблюдава слънчевата корона. Нейните наблюдения имат не само висока научна стойност, но и доставят неистово удоволствие. Интересното е, че тя винаги има различна и неповторима форма. Когато Слънцето е в своя максимум короната е силно разтеглена по протежение на слънчевия екватор и могат да се видят отделни лъчи, а при слънчевия минимум тя е почти кръгла. Нейният цвят също при всяко затъмнение е различен- от сребристо бял до зеленикав.
Би било невероятен късмет ако ни се случи да наблюдаваме и протуберанси по слънчевия лимб.
Също така по време на затъмнението се регистрират геомагнитни и йоносферни реакции, причинени от резкия спад на потока слънчева светлина, който е основен източник на енергия за процесите, протичащи в тях.
Други явления, представляващи интерес са метеорологичните промени. По време на затъмнението се наблюдават рязко покачване на влажността, намаляване на температурата, промени във въздушните течения.
Освен в климата се наблюдава и необичайно поведение при животните, възрастните хора и малките деца. При възрастните се регистрира покачване на кръвното налягане, сърцебиене и дори психични разстройства. Последните са причинени не от някакви физични явления, а от спекулациите, измислиците и черните пророчества, предшестващи всяко явление от подобен порядък.
Друго, представляващо интерес явление, са бягащите сенки. Това са движещи се черни и бели ивици, оприличавани на морски вълни. Те се наблюдават непосредствено преди и след пълната фаза. Обикновено са обособени в отделни групи с различна дължина и разстояние между тях. Бягащите сенки променят разстоянието по между си и скоростта си в хода на затъмнението. За съжаление конкретната причина за предизвикването им не е изяснена.
Преобладава мнението обаче, че те са ефект от турбулентните фракции на плътността в земната атмосфера, които водят до фокусиране и разфокусиране на слънчевите лъчи. Фотографското им наблюдение е почти невъзможно, и може да се проведе само с изключително чувствителни CCD камери.
Друго интересно явление е "Броеницата на Бейли". То настъпва няколко секунди преди и след пълната фаза на затъмнението и се дължи на кратерите по лимба на Луната.
По време на пълното слънчевото затъмнение е интересно да бъде проследена сянката на земните предмети. Тъй като светещият сърп постепенно намалява, сенките стават резки (без полусянка), в зависимост от това как са ориентирани предметите, които ги хвърлят. Предметите, поставени успоредно на слънчевия сърп ще имат изключително рязка сянка, при други пространствени разположения, сянката ще бъде асиметрична. Това се получава поради по-малките ъглови размери на откритите части на Слънцето.
Също така може да се наблюдава така нареченото зарево - розов пръстен над хоризонта, което се дължи на проникването на слънчева светлина от места, където затъмнението е само частично.
Ако по време на затъмнението сме под някое дърво, ще можем да наблюдаваме по земната повърхност хиляди малки сърпчета. Те се наблюдават благодарение на малките дупчици по и между листата, играещи ролята на камера-обскура.
Това са само част от многото явления, които се пораждат от слънчевите затъмнения.




Методи за наблюдение


Човек, дори непрофесионалист, може да наблюдава слънчево затъмнение по много начини – визуално, чрез телескоп или с просто око, или фотографски с фотоапарат или видеокамера.
Много визуални задачи достъпни за широка аудитория могат да донесат важни резултати. Независимо дали използвате телескоп, бинокъл или гледате с невъоръжено око задължително трябва да използвате някакъв вид защита. Може филтър за уреда или специални очила за наблюдаване на слънчево затъмнение.
С помощта на телескоп или на по-мощен бинокъл човек може да засече контактите на Луната със Слънцето. За тази цел са му нужни хронометър и предварително подготвена бланка, в която да записва часа с точност до секунда. Хронометърът трябва да е сверен и би било добре, ако някои му помага със записването. Така точността ще е по-голяма.
Освен контактите може да се установи и движението на Луната по диска на Слънцето. За това начинание се изискват само молив и хартия, на която да се начертае това отместване.
Като изключим стандартните задачи за визуално наблюдение се появяват и няколко по-любопитни. Такива са регистриране на "Бягащи сенки" и "Броеница на Бейли".
Фотографските наблюдения по време на слънчеви затъмнения са основния начин за изследване процесите протичащи по време на затъмнението. Могат да бъдат проведени редица наблюдения. С по-мощен уред могат да се заснемат протуберанси по лимба на Слънцето, да се фотографира слънчевата корона. Може да се опитате да уловите на лента "Бягащи сенки" или "Броеница на Бейли" и редица любителски фотографии на Слънцето с други обекти от пейзажа.
Днес с по-голямата част от тези задачи се е заела слънчевата орбитална станция SOHO. По време на затъмнение тя изпраща данни за слънчевата активност.


Нашите наблюдения


По време на пълното слънчево затъмнение на 11 Август 1999 год. беше осъществена съвместна експедиция на Астрономическа обсерватория – Хасково и Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Джордано Бруно” – Димитровград. Екипът беше разделен на три части, които работеха близо до село Ветрен, Силистренско, Къмпинг “Дружба” до гр. Шабла и Военният полигон до гр. Шабла.
По време на затъмнението бяха проведени много наблюдения и експерименти. Голяма част от тях бяха включени в Националната научна програма на БАН и бяха осъществени по стандартна и еднаква за цялата страна методика. Научните програми, по които работи и нашият екип бяха заснемането на слънчевата корона в бяла светлина, в инфрачервена светлина и с поляризационен филтър, както и заснемането на протуберанси.
За заснемането на слънчевата корона бяха използувани множество обективи (от стандартните обективи на фотоапаратите до телеобективи 10,5/1100), както и телескопи – рефрактори и рефлектори (включително 63/840, 80/800, 80/1200, 10/1000 и 150/2250 със и без допълнителни окулярни увеличения) и множество най-разнообразни филми – цветни и черно-бели. Получени бяха десетки снимки, на които може да се види както близката, така и далечната корона – до 2,5 слънчеви радиуса. При сканирането на негативити с автоматичния микроденситометър Joyce Lobel в НАО – Рожен и с микроденситометърa в Sky Archive Data Center дори може да се забележи много далечна корона – до 20 слънчеви радиуса.
На снимките също могат да бъдат проследени и короналните лъчи, които дават иинформация за структурата на слънчевата корона, като и да се получи представа за тяхната връзка с активните обласи на Слънцето (слънчеви петна, протуберанси и т.н.)




От получените снимки беше направена и т.нар. относителна фотометрия на короната в бяла светлина.
От фигурата могат да се видят получените изофоти (линии, които свързват точките с еднаква яркост).




По тях се определя и сплеснатостта на короната по формулата




където Е1 и P1 са съответно изофотния диаметър в екваториалната и полярната посока, а Е2, Е3 и Р2, Р3 са съответно изофотните диаметри при ъгли ±22°,5 от екваториалната и полюса.
За слънчевата корона на 11. 08.1999 г. по тази формула за Е се получава стойността 0,05, което означава, че короната е с почти сферично-симетрична форма. Това много добре се съгласува с фазата на цикъла на слънчевата активност, която в този момент се приближаваше до максимума си.
Фотографирането на короната с поляризационен филтър целеше разделянето на т.нар. К-компонента на слънчевата корона от останалите две - F и E – компоненти. В проекта от наша страна взеха участие два екипа. Всеки от екипите използваше по два еднакви уреда - един с поляризационен филтър, а другия без. Двата уреда снимаха едновременно, за да може да се различи поляризираното от неполяризираното изображение. Поляризационният филтър се завърта на 45° след всеки кадър. За съжаление твърде късно бяха получени необходимите филтри, което ни попречи да направим добри калибровки. На получените снимки може да се види разликата между формата и структурата на поляризираната и неполяризираната корона, но не могат да се получат конкретни числени резултати.
Резултатите от наблюдението на короната в инфрачервения спектър нямат научна стойност, тъй като това е сравнително нов експеримент и методиката все още не уточнена.
Другата основна задача на нашата група беше заснемането на протуберанси. За целта бяха използвани два рефлекторни телескопа "Минискас-Касагрен" 150/2250 с два различни филма : Черно-бял негативен филм Kodak T-pan 50 ASA и цветен негатив AGFA PORTRAIT 160 ASA. Общият брой на кадрите, които могат да бъдат използвани в програмата са 54 с експозиции от 1/2000 до 1/2 секунди. От получените резултати беше възможно да се отделят 12 области , в които се наблюдават протуберанси. Предвид фактът, че Слънцето се намира близо до максимума на активността си, големият брой протуберанси беше очакван резултат.




Всички наши негативи бяха предоставени на специалистите от Института по астрономия към Българска Академия на Науките, където те допълнително се обработват.
Освен научните програми , които бяха изпълнени, се проведоха и множество други експерименти като метеорологични наблюдения, заснемане на "Бягащи сенки" и "Броеница на Бейли", наблюдение на звезди и планети, видими при пълната фаза на слънчевото затъмнение, наблюдение на “сърпчета” и много любителски фотографии, които можете да видите в галерията.
Въпреки затъмненото слънце, навън не стана толкова тъмно, колкото бе очаквано. Поради тази причина единствените небесни тела, които се видяха по време на пълната фаза бяха Венера и Меркурий.
Друго интересно явление, което наблюдавахме беше "Бягащите сенки". В екипа за тази задача бяха включени четирима човека. Върху бял екран поставен на земята беше начертан кръг с радиус 1м. В окръжността беше поставена линия, а в десния ъгъл компас. С тяхна помощ се определи посоката на движение на сенките. За съжаление върху направените кадри не са регистрирани бягащи сенки, но визуално те се наблюдаваха много добре. Получените резултати са обобщени в следващата таблица.


По метеорологичния експеримент също работи екип от 4 човека. Бяха измервани температурата, атмосферното налягане и влажността на въздуха. Резултатите от тези измервания показват, че по време на пълната фаза значително се понижава температурата – с около 4°С, повишава се атмосферното налягане и се повишава влажността на въздуха.
След изумителното през 1999 година слънчево затъмнение дойде ред и на пръстеновидното слънчево затъмнение на 31 Май 2003 година. За жалост от България то се виждаше като частично. Единствените наблюдения, от които можехме да получим някаква информация, бяха посоката на отместване на Луната по диска на Слънцето и засичане на последния контакт. Най доброто, което можехме да направим беше да фотографираме това явление. Два екипа от обсерваторията в Хасково заснеха явлението. В единия участваха Росита и Георги Кокотанекови, Айлян Али и Йоанна Кокотанекова, които наблюдаваха от гр. Хасково, а в другия - Георги Славов и Теодор Марков, заснимащи явлението от една красива местност около с. Гарваново, близо до Хасково.




Уредите, които използвахме бяха от стандартните обективи 2/58 до 80/1200 - телескоп рефрактор. Филмите бяха слабо чувствителни, защото при този тип явления не са нужни други. В първите 10 минути снимахме без филтър, след което използвахме стандартни SFO - и Mylar - филтри, както и ръчно изработени от фолио за очила за наблюдение на Слънце. Тези филтри са добра защита, но се оказаха прекалено плътни и трябваше уредите предварително да се фокусират.
Получихме десетки снимки с експозиции, вариращи от 1/30 до 1/250 секунди. Въпреки, че не можем да извлечем някаква важна информация от това явление, имахме възможността да се насладим на неговата красота. Беше невероятно преживяване да видим как Слънцето изгря като лодка над хоризонта.




Активен

sammy_su

  • V.I.P.
  • Карма: +126/-28
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Октомври 07, 2007, 08:03:20 pm
  • Публикации: 1260
СЕДЕМТЕ НАЙ-СТРАННИ ПРИРОДНИ ФЕНОМЕНА
« Отговор #3 -: Август 02, 2008, 12:13:09 am »
На света има много чудеса, които могат да бъдат обяснени, но с които е трудно да свикнем.

МЪЛНИИТЕ НА КАТАТУМБО



Това е природно явление, което постоянно произвежда светлина без какъвто и да било звук. Мълните възникват на височина около 5 километра. Това се случва в 140-160 нощи в годината, в течение на десет часа ежедневно, почти 280 пъти на час. Явлението се наблюдава в устието на река Кататумбо, на мястото, където тя се влива в езерото Маракайбо – голямо солено езеро във Венецуела. Смята се, че мълниите на Кататумбо са едни от най-сериозните генератори на озон на Земята. Приблизително 1 176 000 мълнии ежегодно се виждат на разстояние до 400 км. Местните защитници на околната среда смятат, че тази област на страната трябва да бъде под защитата на ЮНЕСКО, тъй като мълниите са уникално явление и най-големият източник за възстановяване на озоновия слой на планетата.

РИБНИЯТ ДЪЖД В ХОНДУРАС

Дъждът от животни е сравнително рядък метеорологичен феномен, макар такива случаи да са фиксирани в много страни. Но за хондураския народ си е нормално явление. Всяка година, между май и юли в небето се появява тъмен облак, проблясват мълнии, чува се гръм, духа силен вятър и 2-3 часа се сипе силен дъжд. Когато спре, на земята остават стотици живи риби. Хората ги събират и... ги пържат.

КОЗИ В МАРОКО, ПАСЯЩИ ПО ДЪРВЕТАТА


Мароко е единствената страна в света, където поради недостиг на трева козите се катерят по дърветата и цели стада пасат плодовете на дървото аргания, от които се приготвя ароматично масло. Смята се, че то съдържа подмладяващи микроелементи. При това удивителната картина може да се види само във Високия и Средния Атлас, както и в долината Сус и на Атлантическото крайбрежие между Ес Суейра и Агадир.

ЧЕРВЕНИ ДЪЖДОВЕ

Валят от 25 юни до 23 септември над територията на Керала, Индия. Първоначално се смятало, че цветът на дъжда е резултат от хипотетичен взрив на метеорит. Но в края на краищата учените стигнали до извода, че дъждовната вода е оцветена от червени морски водорасли, обитатели на извора Годфри Луи в Керала.

НАЙ-ДЪЛГАТА ВЪЛНА В СВЕТА

В Бразилия два пъти годишно – между февруари и март, в устието на Амазонка се наблюдава прилив на солена, по-тежка вода от Атлантическия океан. Тя се среща с течението на самата река и го измества. В резултат на което, се образуват могъщи насрещни вълни, достигащи височина до шест метра.

ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ НА ДАНИЯ

През пролетта в тази страна се наблюдава удивително явление. Повече от милион европейски скорци долитат от околността на огромни ята, приблизително един час преди залез. Датчаните наричат това явление Черното слънце. То може да се наблюдава в началото на пролетта – от март до средата на април. Скорците мигрират от юг и прекарват деня на ливадите, а вечерта, след като правят колективни пируети в небето, се оттеглят за отдих в тръстиката.

ОГНЕНАТА ДЪГА В АЙДАХО

Тази дъга е един от най-редките атмосферни феномени. В науката се нарича “заоблено-хоризонтална дъга”. Образува се заради преминаването на светлината през леките, високо разположени перести облаци и възниква само когато слънцето се намира много високо в небето на височина не по-малко от 6000 метра. Освен това шестоъгълните ледени кристали, от които се състоят перестите облаци, трябва да имат формата на дебел лист и да са разположени паралелно на земята. Светлината влиза през вертикалната плоскост на кристала и излиза през долната му страна.
Активен

sammy_su

  • V.I.P.
  • Карма: +126/-28
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Октомври 07, 2007, 08:03:20 pm
  • Публикации: 1260
Невероятните фортиански феномени
« Отговор #4 -: Август 02, 2008, 11:26:34 pm »
Дъждове от кръв, цветни снегове, градушки от жаби, миди и гущери, от небето падат ледени блокове и каменни кръстове, мълнии подбират жертвите си

Невероятните фортиански феномени

Тимбървил, щат Вирджиния, САЩ, 7 март 1996 г. В 20,45 ч. леден блок, голям колкото баскетболна топка, се стоварва върху покрива на една къща, пробива тавана и пада във всекидневната, стряскайки събралото се пред телевизора семейство. Чули грохота, съседите изскачат навън, за да разберат какво се е случило, когато друг леден блок пада от небето сред десетките свидетели. Жертви няма. Някои от очевидците си спомнят, че градушка от ледени грамади бе падала над района и през 1976 г. Официалното обяснение е, че става дума за вледенена вода, изтекла от резервоара на прелитащ самолет, въпреки че по данни на местното въздухоплаване самолети над района не са минавали. Вечерното небе е ясно и спокойно.


През 1962 г. мълния поразява част от жокеите
по време на конно състезание в Ню Джърси


През 1962 г. улиците на Лондон са залети от
зловонен лепкав дъжд


През 1973 г. свидетел на подобна природна аномалия в Англия бе станал проф. Р. С. Грифитс от факултета по физика при университета в Манчестър. След силна светкавица на пътя пред него се разбил огромен леден къс. Грифитс събрал парчетата от небесния айсберг, поставил ги в университетските хладилни камери и ги изследвал, документирайки странното явление като фортиански феномен.


Изключително полярно сияние над антарктическите
райони е заснето през май 1991 г. от астронавтите на
борда на космическия кораб "Дискавъри".
Основата на полярното сияние е локализирана на
стотина километра височина
 

През 1963 г. във Виена мълния
поразява избирателно футболистите на само
един от играещите отбори


Какво представляват фортианските феномени? Експертите дефинират така всички изключителни физически явления и природни загадки, за които още няма научно обяснение. Феномените се наричат фортиански по името на един от пионерите в областта на неконвенционалните изследвания Чарлз Форт. И именно с Форт трябва да се запознаем, преди да се сблъскаме с широката казуистика по въпроса.


Изследователят на мистериозни
събития Чарлз Форт
   

Чарлз Хой Форт е роден през 1874 г. в Ню Йорк. Авантюрист по дух, през младежките си години той пътувал по света, отдаден на своето хоби да систематизира загадки на природата. После се върнал в родния си град, оженил се, започнал работа Корица на американското издание на книгата на Форт - Локато журналист и заживял в беден квартал на Бронкс. През 1916 г. получил неочаквано наследство и концентрирал всичките си сили върху необичайната си страст да търси сред световната преса съобщения, свързани с уникални факти и събития, които науката не успява да обясни. В обществените библиотеки той направил над 45 000 извадки за феноменални природни явления, обобщени в книгите му "Книга на прокълнатите" (1919 г.), "Нови земи" (1923 г.), "Ло!" (1931 г.) и "Диви таланти" (1931 г.), в които не се опитвал да търси обяснения на загадките, а просто съобщавал за тях по възможно най-акуратния начин. Той бил в определен смисъл хроникьор на неизвестното, не утолил жаждата си за уникални събития любопитен публицист, оспорил на науката монопола върху истината, защитник на правото на всеки човек да разсъждава със собствената си глава.


кълбовидна мълния

Сред природните мистерии, каталогизирани от Форт и от последователите му, има дъждове от кръв, дъждове от риби и насекоми, цветни снегове, градушки от предмети и животни, необясними изчезвания и телепортации, светлинни загадки, кълбовидни мълнии и хиляди атмосферни аномалии. Т.нар. невероятни дъждове, приети за класическите фортиански феномени, варират от падащи от небето земна пръст, кал и неизвестни тинести субстанции, падащи риби, птици и животни, до градушки от предмети, ледени блокове и камъни. Форт например дава данни за паднали от висините пирамидообразни гранитни блокове в Мексико, за дъжд от каменни кръстове в щата Джорджия, за дъждове от живи същества.

      
Сияние                                                                         Тази пясъчна скулптура е изваяна от мълния         Мълнии над вулкан

В броя си от 30 юли 1838 г. в."Таймс" публикува съобщение, че при силна буря в Лондон от небето са паднали хиляди жаби. В "Сайънтифик Америкън" от 12 юли 1873 г. също се съобщава за дъжд от хиляди жаби в Джеферсън сити, щат Мисури. През 1874 г. в Кембридж имало дъжд от мравки, а през 1892 г. в едно германско село паднал дъжд от миди.
Има хиляди свидетелства за необичайни дъждове и през целия ХХ век. Регистрирани са падащи от небето рояци от животни, риби, жаби, миди, охлюви, мишки, гущери, птици и насекоми, някои от които още живи, а други мъртви или дори замразени. Учените се опитват да обяснят феномените като следствия от торнада и въздуховъртежи, но хипотезата все още не е доказана. А най-вероятното обяснение за причинителите на цветни дъждове и снегове навярно е свързано с действието на микроорганизми или смесването на дъжда и снега с оцветен пустинен пясък и транспортирането му от силни ветрове на голямо разстояние.

През 1962 г. гъст и лепкав син дъжд със зловонен мирис пада над обширна зона от периферията на Лондон, създавайки доста проблеми на намиращите се на улиците. През пролетта на 1973 г. от небето завалява розова кал, която покрива пътищата на италианската област Пиемонте. Предположи се, че става дума за прах и пясък от Сахара, смесени със застояла вода. Подобен тинест дъжд падна отново през 1980 г. в обширни райони на Алпите, а през 1988 г. на Апенинския полуостров валя 25-сантиметров червен сняг. За виновник учените нарочиха някакъв микроорганизъм, вдигнат от вятъра в снежния облак и след това предизвикал суеверния страх на населението. Регистрирани са също сини и жълти снеговалежи, а в края на четиридесетте години над щатския парк Йосемит в Калифорния е валял многоцветен сняг. Почти при всички случаи феноменът е обясняван научно, но това не е отнемало нищо от неговата зрелищност.

             
Изключително редки фотографии на кълбовидна мълния

Едни от най-загадъчните фортиански феномени са кълбовидните мълнии - топки от електричество и светлина, които се материализират от нищото и започват непредсказуем танц близко над земята. Ако бъдат засегнати, тези мехури от концентрирана енергия могат да избухнат в мощен взрив, но по-често те просто правят няколко обиколки около нас и внезапно изчезват.
Кълбовидните мълнии нямат пряка връзка с бурите или с известните атмосферни смущения и още дълго време ще останат една голяма мистерия, защото са редки и не могат да бъдат изследвани експериментално при условията на лабораторен контрол.

По-чести са феномените, свързани със странното поведение на обикновените мълнии. През май 1963 г. по време на футболна среща между отборите на "Уинд ФК" и "Карасек" във Виена мощна мълния се разклони над терена и се стовари само върху телата на играчите, носещи червени фланелки. Футболистът Рудолф Видерман загина, а четирима други членове на отбора бяха обгорени. Година по-рано аналогична трагедия се случи в Ошън Рорт, Ню Джърси, по време на конно състезание, където седем жокея, намиращи се на различни места в състезателния керван, бяха поразени от подобна мълния.

fliorir.com
Снимки: Архив на група "Ергосфера"

Активен

sammy_su

  • V.I.P.
  • Карма: +126/-28
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Октомври 07, 2007, 08:03:20 pm
  • Публикации: 1260
Природни явления и феномени
« Отговор #5 -: Август 04, 2008, 12:42:28 am »
 

Каменните гъби
– намират се източно от с. Бели пласт, Кърджалийско. Заемат площ от 30 дка. Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. изваяни са в риолитови вулкани туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клиноптилолит, а сивите и черните петна по пънчетата са от манганови кокреции. Минералът селадонит придава зеленикава багра на гуглите. Туфите, от които са се оформели каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по – мек и по – лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по – здрави минерали, най – вече вулканично стъкло и по – трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

 

Каменната сватба
– намира се до с. Зимзелен, на около 3 км. източно от Кърджали. Представлява скални образувания, наподобяващи хора, коне, птици, стълбове, изваяни сред еоценски вулканични туфи, от слънцето и вятъра в продължение на милиони години. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри в розово, червено, кафяво. Легендата гласи, че това е сватбено шествие, вкаменено от природата, която се възмутила от греховните помисли на свекъра към невестата.Формирането на тази природна композиция е започнало преди 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъно на топло, плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали – риолитови туфи. След оттеглянето на морето, в следствие на вертикални движения на земната кора те са издигнали и били изложени на действията на природата. Така се оформил този чуден природен феномен, който е обявен за защитен обект през 1974 г.

      

 Вкаменената гора
– Намира се в землището на село Равен (Момчилградско), в дълбок дол. “Дърветата” се простират в дола в продължение на 120 м. Те представляват двадесетина пъна, с вид на обгорели от огън дървета. Високи са до 1 – 1,5 м. и са с дебелина 0,4 – 0,6 м. В напречно сечение, на дънерите ясно се различават годишни кръгове. Смята се, че Вкаменената гора е с терциерна възраст, т.е. От около 30 млн. Години и е резултат от подводна вулканична дейност и външни земни сили.
Съществуват две мнения за оформянето й. Според едното, тя няма биологичен произход, а е образувана от седиментни скали, съставени от плътно споени фини песъчинки и стари скални късове. Второто мнение застъпва тезата, че това е било гора, разположена на крайбрежието на древното терциерно море, или край някой остров. При започналата интензивна вулканична дейност, тази гора е била частично засипана и изгорена от горещия материал. Част от дърветата обаче са се съхранили затрупани от този огромен вулканичен материал. Високата температура е овъглила цели дървета или части от тях. При някои се е съхранил скелета на дървото. През по-късните етапи на вулканичната дейност, през тгези скелети са протичали води, носещи със себе си кремъчно вещество и са запълнили кухините. Така са се получили вкаменените дървета.
Уникалното на Равенската гора е, че дърветата са прави. Подобен случай досега не е описан. Вкаменената гора е обявена за защитен обект, категория “природна забележителност” от 09.02.1970 г. Тогава дънерите са били по-високи. За съжаление същите сили, които са създали Вкаменената гора, продължават да действат и да я разрушават. Ако не се вземат мерки, дърветата съвсем ще изчезнат.

Активен

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
Re: Природни явления и феномени!
« Отговор #6 -: Август 04, 2008, 11:15:46 am »
Блуждаещите езера

Невероятно, но факт: в Гренландия, на територията на вечния лед, съществуват езера! Причината е, че при най-малкото затопляне размразените няколко сантиметра почва веднага се превръщат в блата и езера. И Гренландия, чиято най-южна точка е разположена на ширината на Финландия, през лятото се превръща в страната хилядите езера.

Относително наскоро било открито още едно уникално природно явление. Буквално за едно денонощие на този вледенен остров изчезнало езеро с площ 5,6 квадратни километра! Милиони тонове вода в буквалния смисъл се просмукали в леда и се разтекли по скалите. По своите мащаби това явление е съизмеримо по мощност и обем с Ниагарския водопад.

Благодарение на изследвания от Космоса било установено, че езерата периодически неочаквано... изчезват, но как и защо, не е ясно. Ако се наблюдава обаче ледниково езеро от брега, може да се види как в езерното дъно от лед се образуват гигантски пукнатини - понякога почти километър дълбоки! Тогава ледът изплува и дъното на езерото става негов леден "капак". Такова явление не може да се наблюдава в нито
 
един водоем в средните ширини или в при полярните страни.
Активен

sammy_su

  • V.I.P.
  • Карма: +126/-28
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Октомври 07, 2007, 08:03:20 pm
  • Публикации: 1260
Re: Природни явления и феномени!
« Отговор #7 -: Август 10, 2008, 01:52:20 am »

Железния стълб от Кутб


Железният стълб

Железният стълб  от комплекса Кутб, Делхи, Индия е един от най-любопитните металургичните феномени в света. Височината му е около 7 м и тежи около 6 тона. Създаден е по времето на Империята Маурян през 6 век и е единствената част останала здрава от древен хиндуистки храм издигал се на това място. Кутб построява джамия около този стълб.


Надписа върху стълба

На стълба има надпис в който се обяснява, че е издигнат в чест на бог Вишну и в памет на цар Чандрагупта II  от неговия син Кумара Гупта I . Състава на стълба е 98% желязо от ниско качество и е свидетелство за високото ниво на майсторство притежавано от ковачите в древна Индия. Стълбът привлича вниманието на археолозите и металурзите с липсата на какъвто и да било тип корозия, въпреки възрастта си от 1 600 години.
Активен

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
торнадо
« Отговор #8 -: Август 11, 2008, 10:55:02 am »

Торнадото (смерчът) е едно от най-внушителните и мощни явления в природата. Скоростта му достига до 480-520км/ч. За секунди се превръща в разрушетелна стихия, която сама определя пътя си. Опасната фуния може да се появи навсякъде по света, където топлите влажни ветрове минават над континенталната суша. Торнадото се формира от 1-та от общо 6 суперклетки, които се обарзуват от 1000 гръмотевични бури където студения и влажен въздух се сблъсква с топъл и сух идващ от юг, торнадото се заражда там където е зоната между завихрянето на течението и силната градушка известна още като "мечата клетка". Обикновенно торнадото се движи на изток. При поява на торнадо небето е тъмно зелено, чува се ръмжене; звукът издаван от торнадо е с голяма честотна амплитуда. Сезонът на торнадата е месец май - това е най-наситения месец(пример:броят на опустошителните бури в Централните равнини на Северна Америка е ненадминат - над 1000 годишно), но торнадо е възможно да се появи и през месеците: април, юни и август. Градушката придружаваща торнадото е от замръзени прашинки, достигащи размерите на топка за голф. Градушка се образува когато се засмукват дъждовни капки, които се охлаждат в облака и като достигнат определена големина падат, тъй като облакът не може да ги носи. Съществува още един вид торнадо - МОРСКО ТОРНАДО(циклон) - цветът му е бял. Разликата между торнатото и циклонът е, че циклонът не може да вдига предмети, но може да се появи силна градушка. Начините на засмуване са два. Торнадото засмуква големи предмети като: коли, трактори и др. като ги захвърля на разстояние до 60 метра, а понякога засмуква и по-леки-като:снимки, чекови книжки, рецепти и др. които захвърля на разстояние до 360км. Митът за отворените прозорци и врати вече е опроверган, тъй като когато те са отворени торнадото по-бързо разрушава къщите.

Скалата на Фуджита измерва разрушенията и скоростта на торнадата: КАТЕГОРИЯ F0:118 км/ч - има няколко дребни щети по къщтите, счупени клони на дървета, дърветата с плитка коренова система са изкоренени. КАТЕГОРИЯ F1:118-180 км/ч - има умерени щети: повърхностно изкореняване, избутани или преобърнати са основите на къщите(караваните). КАТЕГОРИЯ F2:180-253 км/ч - значителни щети: поривите на вятъра са от 80 до 250km/ч - разрушават се покривите на къщтите, остават само стените, ако има каравани - те са напълно разрушени; фургоните са преобърнати, големите дървета са изкоренени или унищожени, колите са преобърнати. КАТЕГОРИЯ F3:253-332 км/ч - големи щети: покривите и някои стени са отдалечени от къщите; много дървета са изкорениени(в гората); вдигнати от земята и захвърлени са тежки коли. КАТЕГОРИЯ F4:350-480км/ч - опустошителни щети: къщите са сравнени със земята, слабата структура и основа на къщите е издухана на разстояние, колите са преобърнати. КАТЕГОРИЯ F5 или още буря А:480-520кмч - невероятни щети: силната структура на къщите е понесена и вдигната от основата на разстояние 109ярда(100метра);дърветата са повалени.

ЗАЩО ЕДНО ТОРНАДО МОЖЕ ДА МИНЕ ПРЕЗ ДАДЕН ГРАД И ДА НЕ РАЗРУШИ ВСИЧКО-когато торнадото е ограничено, се разпада на по-малки вихрушки, които се усукват по между си. На късмет е дали някоя ще разруши дадена сграда, преминаваики. Шансът колона завихрен въздух да се превърне в мощно торнадо, зависи от пониженито, от налягането вътре в торнадото, колкото повече налягането падне, толкова по-мощна е бурята.

Фунията на торнадото разрушава, но отломките засмукани от него разрушават много повече, дори убиват.

БЕЗОПАСНИ МЕСТА:най-безопасното място е в помещение извън къщата или в мазето. Вътре трябва да има:фенерче, радио, храна и вода. Ако няма мазе под земята,може човек да се скрие във ваната в банята-където трябва да се сложат възглавници и да се покрие човек с одеяло,отново трябва да има фенер, радио, храна и вода, а ако няма вана в къщтата-човек може да легне на пода като отново трябва да си подложи възглавница и да се завие с одеяло, но най-важно е човек да бъде далеч от прозорците и вратите. Подвижните домове(каравани)не са подходящти за предпазване от торнадо, тъи като могат да бъдат отнесени.

СТАТИСТИКА:3 април 1974 г.-"Денят на торнадата", на този ден 13 щата за 24 чaса са ударени от 148 торнада(САЩ)-убиват 300 души и раняват 6000 души;щата Алабама-гр. Гюин-торнадото е било от 5-та степен, скоростта на вятъра е била 480км/ч. На 3 май 1999 г.щата Оклахома-гр.Мур-от юг се появява смъртоносно торнадо, което се намира на 60км от града. Засмуква всичко по пътя си. Метеоролозите не са виждали такова торнадо до тогава. Скоростта му е била 480км/ч и всичко свършва за минути. През май 2003 г.-400 торнада достигат земята;1999 г.-видени са 54 торнада. 8 юни 1995 г.-58 торнада за един ден поразяват щата.
Активен

pvdenkova

  • V.I.P.
  • Карма: +58/-10
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юни 28, 2007, 12:52:33 am
  • Публикации: 433
Ледовете на планетата ни се топят
« Отговор #9 -: Август 30, 2008, 05:03:30 pm »


Върху заледената повърхност на Северния ледовит океан през август е регистрирано второто най-голямо топене от началото на сателитното наблюдение от преди 30 години, съобщи Американският национален център за изследване на снеговете и ледовете.
Ледовете са намалели с 2,06 млн.кв. км. от началото на август, достигайки повърхност от 5.26 млн. кв. км. според данни от 26 август, публикувани на интернет сайта на центъра (National Snow and Ice Data Center) в Баулдър, Колорадо.
Това означава, че топенето е засега с 430 000 кв. км. по-малко от регистрираното същия ден през 2007г.
Намаляването на ледената повърхност през 2007г. е с близо 40% повече спрямо средната ледена повърхност през периода от 1979 до 2000г. , която е била 7.23 млн. кв. км., съобщава АФП

Информация: dnes.bg
Активен


Бъди себе си! Живота е твърде кратък за да се правиш на някой друг!

enciklopetar

  • SuperUploader
  • Карма: +17/-9
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Юли 31, 2008, 11:15:19 pm
  • Публикации: 106
Re: Природни явления и феномени!
« Отговор #10 -: Септември 04, 2008, 12:12:57 pm »
ПОЛЯРНОТО СИЯНИЕ








 Полярното сияние е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.
 Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са войни, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.
 Полярните сияния възникват на височина 90-130 км над повърхността на Земята, но през 1959 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160км и ширина на фронта 4 800км.
 Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата активност. Атмосферата на Слънцето е съставена най-вече от водород. От най-външния и най-разредения ѝ слой непрекъснато се откъсват невидими частици (електрони и протони) и изтичат в Космоса. Този поток се нарича слънчев вятър. Част от него достига Земята и под действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове. На всеки 11 години активността на Слънцето достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни.
 Осветлението и високите сгради в градовете пречат на наблюдението на това невероятно зрелище, затова най-добре е то да се следи от незаселен район. Над канадския град Чърчил полярни сияния могат да се наблюдават около триста нощи в годината.
През 1954 г. полярното сияние било наблюдавано във Варна. Много хора го възприели като отблясъци на огромен пожар, подобен на Големия пожар, унищожил Лондон през 1666 г. През 1941 г., по време на Втората световна война, полярно сияние в небето над Вашингтон предизвикало паника, тъй като жителите на американската столица го взели за начало на немско въздушно нападение.


Активен
Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.
                                                                                Сократ

starsssss

  • Гост
Re: Природни явления и феномени!
« Отговор #11 -: Септември 04, 2008, 12:37:43 pm »
Разбудени вулкани сеят смърт
Отдавна на Земята не е имало толкова действащи “огнени планини”

Когато Земята започне на бълва огън, страх и ужас вцепеняват човека. Още от далечни времена вулканите са били обект на преклонение. Щом изригнат, това е приемано за сигурен знак, че боговете са се разсърдили и пращат проклятие на хората. А напоследък май боговете много са се разсърдили. Отдавна на Земята не е имало толкова много активни вулкани. Десетки хора загинаха и цели острови бяха изтрити от лицето на Земята.



Вулканът е геологична формация (най-често планина), при която се наблюдава излизане на магма (разтопена скална маса) над земната повърхност. Най-често на Земята вулканите се наблюдават в близост до границите на континенталните плочи. Изключение правят вулканите, които се наблюдават в така наречените горещи точки.



Било е време, когато хората са възприемали вулканите като врати на ада, вместилища на злото, жилища на покойници. Древните римляни вярвали, че на малкия димящ остров от групата на Липарските острови в Средиземно море се намирал входът за царството на техния бог на огъня — Вулкан. В негова чест те нарекли този остров Вулкано, без да подозират, че дават на света наименованието „вулкан".
Вулканите са може би едни от най-известните форми на релефа, образувани при участието на вътрешните земни сили. Те са местата, където периодично по канали или пукнатини се осъществява вулканското изригване. То представлява процес, при който на земната повърхност излизат огнетечна маса — лава, твърди продукти, газообразни вещества. При едни вулкани изригването протича спокойно, а при други бурно, драматично. Знае се, че в Земята на дълбочина до 600—700 км има резервоари на магмена маса. Подгонена от натрупаната енергия, тя се устремява нагоре. Чува се подземно бучене, стават земетресения. От отворите на земната кора излизат газове и водни пари, с трясък хвърчат дребни и едри скални късове, посипва се пепел, изхвърля се лава.
На Земята има над 500 действуващи вулкана, по-голяма част от които се намират на сушата. Разпространението на вулканите не е случайно. Те са съсредоточени в най-подвижните части на земната кора. Очертават се четири зони на вулканска дейност — Тихоокеанска, Средиземноморска, Атлантическа и Индийска. В Тихоокеанската зона се намират 80 % от всичките действуващи вулкани. Прави впечатление, че значителна част от действуващите вулкани са разположени по крайбрежията на океаните и моретата или на островите. Само в Африка вулкани се срещат в централната част на континента, а в Австралия вулкани изобщо няма.
Предполага се, че на Земята има над 4000 загаснали вулкана. За тях се съди преди всичко по запазените вулкански скали.
Централните вулкани могат да се приемат като типични вулкани. При тях изригването става по канал, наречен гърло. Изхвърлената лава и другите продукти оформят около гърлото характерен за тези вулкани конус. Във върховата част на конуса гърлото на вулкана завършва с фуниеобразна вдлъбнатина — кратер.
Централните вулкани имат различни размери. Едни от тях напомнят хълмове, а други представляват вели планини. Много от най-известните вулкани имат голяма височина. Конусът на вулкана Ключевски в Русия е висок около 4400м, на Фуджияма (Фуджисан) в Япония — около 3000 м, на Етна в Италия — около 2700 м, на Везувий, също в Италия — около 1000 м. Но като че ли по височина над всички действащи вулкани в света трябва да се поставят петте вулкана, които изграждат изцяло остров Хавай от групата на Хавайските острови. Най-високият от тях е Мауна Кеа. Той се издига над нивото на Тихия океан до 4205 м. Ако се отчете дълбочината на океана в района, която е около 5300 м, то общата височина на този вулкан надхвърля 9000 м.
Проявите на централните вулкани, които помни човечеството, са нанесли много промени на земната повърхност. През 79 г. вулканът Везувий изригнал много силно и покрил околността в радиус до 18 км с пепел, скални материали и лава на места с дебелина до 20 м. Под тази покривка останали погребани трите града — Херкулан, Помпей и Стабий. Голямо количество лава излязла от кратера на вулкана при неговите много силни следващи изригвания, станали през 1631 и през 1794 г. Тя се придвижила на няколко километра от вулканския конус. Ето какво разказва за събитията на 16 юни 1794 г. немският учен Леополд фон Бух: „... Лавата, нанесла вече опустошения на южната част на планината, сега се устремила по северните склонове към широката клисура. В околностите на Неапол лавата като широка река бързо се носела по склоновете... Изведнъж се насочила към Резина и Портичи... Но лавата срещнала по пътя си дълбок ров и отново променила посоката си, като се устремила към Торе дел Греко... Огненият поток яростно се носел по стръмния склон и без да се разделя на ръкави, като плътна река, широка 2000 фута... Дори морето било безсилно да се бори с нея — долните й слоеве застивали във водата, а горните продължавали да текат по тях..."
!През 1815 г. на остров Сумбава в Индонезия вулканът Тамбора изригнал с мощен взрив и унищожил голяма част от своя конус. Предполага се, че от първоначалната му височина са били отнети около 1200 м. Били изхвърлени около 100 куб.км скални материали и пепел. Каменни късове с тегло 5 кг достигнали на разстояние 30—40 км от вулкана. През 1883 г. вулканът Кракатау на едноименния остров в Индонезия изригнал със серия мощни взривове. В резултат една част от острова била напълно разрушена. Обемът на изхвърлените материали бил 18 куб. км. Изригването на вулкана Бандай /Бандайсан/ в Япония през 1888 г. било също много силно. Вследствие на мощния взрив значителна част от вулканския конус била отнесена. В околността се образувала покривка от скални материали с дебелина 10 и повече метра. При изригването на вулкана Катмай в Аляска през 1912 г. силни взривове унищожили горната част на вулканския конус. Скални материали и пепел покрили съседните земи и създали коренно различен релеф. (През 1956 г. се проявил вулканът Безименний на полуостров Камчатка. От неговия взрив вулканският конус станал с 300 м по-нисък. Околността била погребана под половинметров слой от скални материали и пепел.
Съществени промени на земната повърхност са предизвикали и централните вулкани, чиято дейност е била много бурна и бърза. Така пред погледа на човека са се появили вулканските конуси.В Неаполитанския залив през 1538 г. само за два дни възникнал вулканът Монте Нуово с височина на конуса 140 м. Изригването му продължило осем дни. Интерес Представлява историята с вулкана Парикутин в Мексико. Тя започнала на 20 февруари 1943 г., когато през деня на царевичното поле в близост до селището Парикутин била забелязана слаба струйка дим. Тя излизала от почти незабележим отвор. По-късно се очертал канал, а димът се усилил. Същата вечер се чул първият силен взрив. На другия ден! вулканският конус достигнал 35 м, след седем дни — 170 м, след седемнадесет дни — 340 м, а след осем месеца — 450 м. Вулканът изригвал непрекъснато 9 години, през което време изхвърлил 3,5 млрд. тона лава върху площ от 26 кв.км.



Типове вулкани

Най-общо вулканите биват три типа: активни, спящи и загаснали. Учудващо е че отсъства консенсус сред вулканолозите относно дефиницията на "активен" вулкан. Живота на един вулкан може да варира от няколко месеца до няколко милиона години. Това прави до голяма степен безсмислена дефиницията "активен" спрямо дължината на човешкия живот и дори спрямо живота цивилизациите. Например, много от вулканите на Земята са изригвали поне веднъж през последните няколко хиляди години, но не показват никакви признаци на активност в момента. Имайки предвид продължителноста на живота на такива вулкани, те са много активни. Но, спрямо продължителност на нашия живот те са спящи. Положението се усложнява и от факта, че има вулкани които се активизират, но не изригват. В такъв случай, активни ли са те?
Много учени считат вулкан за активен, ако той изригва в момента или показва знаци на нестабилно и по-сериозна активност като земетръсна активност и значително отделяне на нови газове в района на вулкана. Много учени също считат вулкан за активен, ако той е избухвал в историческо време. Важно е да се отбележи, че дължината на историческото време (т.е. времето за което съществуват някакви писмени сведения) е различна за различните райони на света. В района на Средиземноморието има исторически източници на над 3000 години, докато на Хаваите този период е само малко повече от 200 години.
Спящите вулкани са тези които в момента са неактивни (както е дефинирано по-горе), но могат да се активизират или избухнат отново.
Загаснали са тези вулкани за които се счита, че е малко вероятно те да изригнат отново. Дали един вулкан е наистина загаснал е изключително трудно за определяне. Както вече беше споменато, калдерите на вулканите имат продължителност на живота, която понякога достига милиони години. Често, ако калдерата не е била източник на изригване през последните няколко десетки хиляди години, то е много вероятно тя да бъде счетена за спяща отколкото за загаснала. Имаме кисела лава.Тя е слабо пластична трудно подвижна.А пластичната е леко подвижна с голяма скорост.
При силни изригвания или пропадане кратерите добиват големи размери. Образува се дълбоко понижение със стръмни склонове, подобно на котловина. То е познато под името калдера, което на испански означава „голям котел".
На Земята са известни редица калдери, но някои от тях правят особено силно впечатление. Калдерата на вулкана Какуто в Япония има дължина 27 км и ширина 20 км, а калдерата на вулкана Асо, също в Япония, е с дължина 25 км и ширина 17 км. На вулкана Товада в Япония тя има диаметър 12 км, а дълбочината й е повече от 600 м. Вулканът Катмай има сравнително тясна калдера. Нейният диаметър е 4 км, а дълбочината й е 1100 м.
Внимание заслужава калдерата на вулкана Килауеа на остров Хавай. Тя е с диаметър 5 км и дълбочина 100 м. Но видяното от един посетител на вулкана е може би по-интересно: „... Ние сме на края на калдерата и се спускаме към нейното дъно по твърди късове от лава. Почти плоското дъно на тази калдера се състои от застинали, като че ли усукани едни в други пластове черна лава, нарязани в различна посока от пукнатини... Тук на дъното на голямата калдера се намира второ, още по-дълбоко понижение, също със стръмни стени, с диаметър 700 — 800 м ... а на дъното му езеро от разтопена лава..."


Понякога на географските карти се появяват нови острови. Тези Промени не се дължат на пропуски на специалистите. Те са свързани с дейността на вулканите — така наречения подводен вулканизъм. Например в групата на Новохебридските острови през 1897 г. е имало вулкански остров. През 1905 г. се установило, че той не съществува. По-късно, през 1949 г., на същото място в резултат на вулканско изригване се образувал отново остров.
Едно от най-известните подводни изригвания е станало през 1957 г. при остров Фаял от групата на Азорските острови. Ето как предава този случай белгийският изследовател Харун Тазиев, разказан му от китоловци: „... Скоро водата завряла по-буйно. Появила се пара, която се издигала удивително на бели спирали. Най-после и първият черен сноп от изригнат материал изскочил над морската повърхност. Водата вече кипяла безспир и високо в небето се издигала вихрушка от гъста пара. Земята в цялата околност се тресяла с глух грохот, ужасяващ хората. Малко по малко силата на експлозиите нараствала успоредно с тяхната честота.Вулка-ничният материал се изхвърля без прекъсване, извисяван на шестстотин, седемстотин, осемстотин метра височина.
... Изригването, предшествувано от серия земни трусове — повече от 170 на ден, се разразило на 28 септември 1957 г. Петнадесет дни по-късно Ила Нова имала близо 100 м височина и 300 м диаметър. На 31 октомври, след четири седмици непостоянна активност, изригването спряло и новият остров внезапно изчезнал, рухвайки под водата.
На Фаял вече мислели, че нещата ще тръгнат по стария ред. Възнамерявали да започнат да изчисляват и възстановяват загубите...
...И тогава бедствието започнало отново: кипене на водата, подводни взривове, възникване на закръглен склон, изграден от натрупани късове лава, нарастваща активност, образуване на остров... Изминали няколко часа отново в спокойствие и пак се разиграло изригването. Островчето, на два пъти поглъщано от водата, растяло от 10 до 30 стъпки на ден според интензивността на изригването и бързо достигнало 100 м височина. И в продължение на две седмици се свързало с Фаял чрез провлак от натрупана пепел."
Съртси е вулканичен остров.
През ноември 1963 г. моряците от риболовен кораб край югозападното крайбрежие на Исландия забелязали сред морето висок стълб дим. Помислили, че е избухнал пожар на някой от риболовните кораби в района, но всъщност се оказали свидетели на раждането на вулканския остров Съртси. По-късно същия ден морето избълвало огромни кълба дим и лава, а във въздуха се извисил стълб пара, висок 3600 м. Само за няколко дни над водата се появил остров, висок около 40 м и дълъг близо 550 м. Към края на януари, 1964 г., Съртси вече имал височина 150 м и площ 2,5 км2. Последното изригване станало през 1967 г.
На исландски Съртси означава "островът на Сърт". В скандинавските митове Сърт е бог-гигант пазител на Муспел, страната на огъня. Според тези митове, след Рагнарог - последната битка между старите богове на Асгард и ледените гиганти и огъня, Сърт щял да премине през деветте свята и да ги опожари.


Остров съртси се появил в резултат на многобройни вулкански изригвания. Тази снимка е направена през февруари 1964 г. и е запечатала изиргването, наречено "Опашката на петела"
Вулканът Везувий се извисява на височина 1 277 м над морското ниво, близо до Неаполитанския залив, Италия. Той е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. Кратерът му е с дълбочина 216 м и обиколка 1 400 м. Диаметърът на основата му е повече от 3 км.
Везувий изригвал периодично в продължение на повече от 12 000 години. Днес над кратера се издигат тънки ленти дим, а по склоновете му има пукнатини, през които прониква горещина, достатъчна да се запали лист хартия.
В подножието на Везувий има много овощни градини и лозя, но склоновете във високата му част са пусти и изглеждат потискащо и застрашително. През XX в. са регистрирани шест гоелми изригвания на вулкана.


Най-известното изригване на Везувий през 79 г. унищожило градовете Херкулан и Помпей. Вулканът изхвърлил от недрата си огромен стълб черен дим, посипали се гореща пепел и скални късове, въздухът се наситил с отровни газове. Повечето жители на Помпей били погребани под разрушените сгради и пластове вулканска пепел или били задушени от отровните газове.

Халеакала е вулкан намиращ се на хавайския остров Мауи. Кратерът е резултат от многото изригвания на вулкана и хилядолетната ерозионна дейност на вятъра и дъжда, те са причина за днешната заравненост на върха и за огромните размери на кратера - дълбочина 800 м, обиколка на ръба 34 км. На територията на кратера може да се побере Манхатън (САЩ). Халеакала изригнал за последен път през 1790 г. Категоризиран е като спящ вулкан. С голямата си дълбочина и ширина, и с височината си от 3 055 м над морското ниво, той се смята за най-големия спящ вулкан в света. В кратера на вулкана има огромни скални блокове, конуси шлака,
високи до 300 м, дебели пластове пепел, късове вкаменена лава с различни размери - от големината на ръчна граната до големината на лека кола.



Това растение, поникнало върху сухата земя на кратера на Халеакала, е достигнало височина 1,5м. То цъфти само веднъж на всеки 10-15 години.

Активен

starsssss

  • Гост
Re: Природни явления и феномени!
« Отговор #12 -: Септември 04, 2008, 12:38:35 pm »
Попокатепетъл

Вулканът Попокатепетъл се намира в Мексико, на 70км североизточно от Мексико Сити. Известен още като Ел Поп (или Дон Гойо), вулкана е вторият по височина в Северна Америка - 5 426м. Името Попокатепетъл произлиза от езика на ацтеките - нахуатъл и означава Пушещата планина (popōca - „пуши“ и tepētl - „планина“). Стръмният склон на вулкана е покрит с ледници, а кратера е дълбок 250-450м. На север Попокатепетъл е свързан с вулкана Истаксиуатъл чрез седловината Пасо де Кортес.
Попокатепетъл отново се активизира след 1947г, а от 1994г. е особено активен. Последното голямо изригване е било преди около 1000г, по времето на Майте. Едно от най-зрелищните изригвания през последните години е от 19 Декември 2000г, когато изригванието е предсказано от учените и десетки хилядя хора са спасени. Последното голямо изригване е от началото на тази година - 6 декември.
Тип вулкан: Стратовулкан (висок и стръмен конус)
Местоположение: Мескико, на 60-70км от Мексико Сити (19.023°с.ш / 98.622°з.д)
Височина: 5426м
Изригвания: 1345-47, 1354, 1363(?), 1488, 1504, 1509(?), 1512, 1518, 1519-23(?), 1528, 1530, 1539-40, 1542, 1548, 1571, 1580, 1590, 1592-94, 1642, 1663-65, 1666-67, 1697, 1720, 1802-04, 1827(?), 1834(?), 1852(?), 1919-22, 1923-24, 1925-27(?), 1933, 1942-43, 1947, 1994-95, 1996-2003 (последните изригвания са описани по-долу).

История на изригванията:
1947 - това изригване поставя началото на нов период на голяма активност на вулкана, който продължава и до днес.
1994 (21 Декември) - вулканът изхвърля газ и пушек, който се разнася на радиус 25 километра. Околните градове са евакуирани, поради опастност от нови изригвания. От това изригване насам дванайсет километрова зона около вулкана се охранява от военните и тем не се допуска никой.
2000 (19 и 20 Декември) - след предупреждение от учените, са евакуирани десетки хиляди души. Малко по-късно е регистрирано едно от най-силните изригвания на вулкана за последните няколко хиляди години. При изригването Попокатепетъл изхвърля лава на 2км от кратера и засипра всичко в радиус от 10км с камъни.
2003 (21 Юли) - изригването продължава 2мин. и издига 3-километров стълб от пепел, който засипва 22 милионната столица на Мексико.
2005 (24 Юни) - слабо изригване; височина на стълба - 900м.
2005 (20 Юли) - слабо изригване на пара и пепел.
2005 (1 Декември) - вулкана изхвърля дим на 5км височина. Изригването е начало на серия слаби изригвания през Декември същата година.
2005 (26 Декември) - изригването е част от серията по-слаби изригвания на вулкана, които са започнали на 1 Декември 2005г.
2006 (9 и 13 Февруари) - слаби изригвания на пара и газове.
2006 (29 Юли) - Силно изригване на газове и пепел и стъл с височина 5км. Изригването е последвано от сравнително силно земетресение.
2006 (9 и 10 Август) - наколко изригвания през двата дни образуват висок стълб от пара и пепел - 9,8км.
2006 (30 Декември) - изригването издига стълб висок 7,9км, а силният вятър отнася облака далеч на изток.
2007 (5 Април) - изригване на пара и пепел на височина 7,6км.
2007 (2 Декември) - вулкана изхвърля 3-километров стълб пепел и обсипва района в радиус от 12км.
2008 (6 Януари) - това е едно от най-зрелищните изригвания на Попокатепетъл. Той изхвърля 8-килиметров стълб от пара, вода и пепел.
2008 (6, 8 и 21 Февруари) - последните до момента изригвания на Попокатепетъл.
 


Снимки (спокоен):




Снимки (изпускайки пара):




Снимки (по време на изригване):




Снимки (сателинти или от високо):




Активен

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
Вулканът Везувий - отново заплаха
« Отговор #13 -: Септември 11, 2008, 08:58:08 pm »
Вулканът Везувий - отново заплаха


Везувий може отново да изригне както през 79 г. след Христа, когато е опустошил Помпей. Днес вулканът може да застраши живота на 700 000 души, ако се активизира отново, заявиха френски и италиански геолози, цитирани от Франс прес.

Вулканът не е изригвал от 1944 г. насам. За да се разбере дали подобен катастрофален сценарий е възможен, много важно е да се идентифицира видът магма, складирана на дълбочина 8-9 км, смятат изследователи, анализирали движението нагоре на магмата под кратера на Везувий през последните 20 000 години.

"Ако е магмата е като тази, предизвикала изригването на Везувий, което е довело до унищожаването на Помпей, в бъдеще може да се очаква много силно и следователно опасно изригване", заяви изследователят Бруно Скайе от Института по науки за Земята в Орлеан, Франция.

"Ако обаче магмата е с по-скоро базалтов състав, както при изригването през 1944 г., може да се стигне до ефузивен тип изригване, съпроводено с изтичане на лава, а това ще предизвика по-малко значими щети", допълни той.

Везувий е особен тип вулкан, който в миналото е свързван с експлозивен тип изригвания, които са били опустошителни, като например тези в Кракатоа в Индонезия през 1883 г. и в Пинатубо във Филипините през 1991 г. , но също така и с ефузивен тип изригвания.

Те са свързани с изтичане на лава и днес са често срещани в Хавай и на френския остров Реюнион. От 1631 г. до 1944 г. е имало стотици ефузивен тип изригвания, свързани с изтичане на лава, по подобие на онова, което днес се наблюдава в Стромболи в Сицилия.

Когато става дума за Везувий, сценарият, свързан със силно изригване, което може да е опустошително, не трябва да се изключва, смята Скайе. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър". БТА
Активен

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
Повече от половината земноводни в Европа може да изчезнат до 2050 г.


Повече от половината земноводни в Еворпа ще изчезнат до 2050 г. в резултат на климатичните промени, унищожаването на техния хабитат и болестите, предупреди Зоологическото дружество в Лондон (ZSL).

В Европа има около 80 вида земноводни, повечето от които са влечуги, характерни за района на Средиземноморието. Тези видове може да се окажат изолирани на острови или полуострови, а техният хабитат може да се промени под влиянието на глобалното затопляне, се казва в доклад на ZSL.

"Заплаха номер едно е и ще бъде унищожаването на техният хабитат, освен това има и други заплахи, дължащи се на замърсяването и появата на нови видове", съобщи Трент Гарнър, член на ZSL.

"Сега има доказателства, че климатичните промени оказват или ще оказват влияние, но има и още един проблем, свързан с инфекциозните болести", допълни той.

Гарнър даде за пример жабите, които са едни от най-разпространените видове земноводни в Европа, и посочи, че те са все по-заплашени от изчезване в Южна Англия заради меката зима, която оказва влияние върху техния метаболизъм през този период.
Активен