Когато океанът, въздухът и температурните условия позволяват, фитопланктонът се възпроизвежда много бързо, създавайки дебел видим килим над океанската повърхност.

Това явление не е много очарователно за плажуващите през деня, но през нощта, в определени части на света, като край бреговете на Калифорния, се превръща в завладяваща гледка. Определена разновидност на фитопланктона, наречена lingulodinium polyedrum при вълнение започва да свети с неонов син цвят, като превръща тъмния океан в гигантски светилник. Обяснението е – биолуминесценция.

Можете да наблюдавате как вълните започват да светят, разбивайки се в брега, а пясъкът под краката ви сияе. А ако имате смелост да се гмурнете във водата, то ще видите удивителното сияние в цялата му красота.

Биолуминесценция става не само във водата. В края на лятото може да се види свръхестествено светене в много гори по света, където биолуминесцентните гъби израстват върху влажната, гниеща кора на дърветата.

Най-голямо разнообразие от подобни светещи гъби има в тропиците, където влажността в горите способства за растежа им. Наскоро бе открита нова разновидност на светещи в тъмното гъби близо до Сао Пауло в Бразилия.

Ако искате да се полюбувате на това явление, отидете на поход в гората по време на най-влажния период, като гледайте да се отдалечите от източници на светлина, които могат да заглушат слабото мъждукане.

Друго природно явление, което се среща през лятото, се нарича огнена дъга. То се получава, когато слънчевата светлина попадне върху замръзнали кристали в перести облаци на голяма височина.

Тъй като при това явление е нужно наличието на перести облаци, а слънцето трябва да се намира много високо в небето, то по-често се наблюдава на ширините близо до екватора. В Лос Анджелис има условия, позволяващи наблюдаването на огнена дъга около шест месеца в годината, а в Лондон – около два месеца.

Тези, които се намират далеч от екватора, също има какво да наблюдават в небето. Седефните облаци са доста рядко явление, но най-често се появяват по здрач – преди разсъмване или след залез слънце. Поради необичайно голямата височина, на която се намират, те отразяват слънчевата светлина от хоризонта, светейки ярко за тези, които ги наблюдават отдолу.

В долната част на стратосферата, където се намират седефните облаци е толкова сухо, че това често е пречка за формирането на облаци. Но суровите студове на полярните нощи позволяват да се види това свръхкрасиво явление. Ако се намирате в Исландия, Северна Канада или Аляска през зимата, няма начин да не видите чудните облаци от седеф.

Снежните ролки се формират, когато върху заледена повърхност падне дебел слой сняг. При определена температура и скорост на вятъра части от снега се отделят и започват да се завиват. Когато се търкалят по земята, те събират по пътя допълнително количество сняг. Вътрешните им слоеве по правило са по-рехави, което позволява на вятъра лесно да ги търкаля, правейки ги да заприличат на големи снежни понички.

Снежните ролки са доста рядко явление, като досега са виждани в Северна Америка и Великобритании.

Макар и да са природно вулканично образувание, базалтовите колони изглеждат все едно са направени от човешка ръка. Шестоъгълните колони се формират, когато дебел слой лава се охлажда бързо, свива се и създава пукнатини върху повърхността на някои планински скали.

Необикновените геологични формирования могат да бъдат видяни във всички крайчета на Земята. Все пак, най-впечатляващи са базалтовите колони, наречени Пътят на Великаните в Ирландия и Девилс Постпайл в Калифорния (на снимката).

Макар че, в малкото градче Йоро в Хондурас всяка година се провежда Фестивал на рибния дъжд, твърде малко хора са станали очевидци на въпросното явление. Но като цяло, в продължение на векове за подобно явление се съобщава в различни части на света. В повечето случаи необикновеният дъжд включва риби, жаби и дребни водни животни, макар да е засвидетелствано и падане на птици, мишки и дори парчета месо.

Феноменът е рядък и се обяснява лесно. Най-очевидното обяснение е смерчът, по време на който вихърът издига във въздуха вода, заедно с дребни животни в нея и ги пренася на големи разстояния, докато не ви паднат на главата.

Неотдавна откритите обраувания от облаци, така наречените вълнисти облаци (Asperatus сlouds), се появяват толкова рядко, че до 2009 г. не бяха включени в класификацията. Зловещи и бурни, тези облаци се разпадат твърде бързо, не успявайки да предизвикат буря. Подобно на повечето случаи с вълнисти типове облаци и тези се формират, когато вихри или насрещни въздушни маси ударят ниски слоеве на облаци, образувайки причудливи форми и образувания.

Такива облаци се срещат над прериите в САЩ, като могат да се наблюдават сутрин или по обед, по време на буря.

Прочутият и неуловим Зелен лъч е рядко метеорологично явление, което се случва по време на изгрева и залеза на слънцето. В тези периоди, слънчевата светлина преминава през големи слоеве от атмосферата, като се създава ефект на призма. Около явлението са създадени цял куп морски легенди. Можете да се смятате за щастливец, ако станете свидетел на зеления лъч.

Ако искате да го видите, трябва редовно да наблюдавате изгрева или залеза на слънцето, по възможност в ясен ден, на брега на океана или в обширна равнина. Зеленият лъч трае части от секундата, така че не мигайте много.

Когато слънцето се намира около хоризонта и във въздуха има ледени кристали, можете да видите няколко светли петна от двете страни на слънцето. Винаги отдясно и отляво на слънцето, тези ореоли следват слънчевия диск по небето.

Когато слънчевата светлина преминава през перести облаци под определен ъгъл, тези петна стават толкова ярки, колкото самото слънце. Най-ярките лъжливи слънца могат да се наблюдават в по-студени райони на планетата, когато слънцето е ниско в небето и в атмосферата има много ледени кристали.

Същите сили, които водят до образуването на обикновената дъга, могат да доведат и да създаването на двойна дъга. Понякога слънчевата светлина се отразява в дъждовните капки не един, а два пъти, което довежда до образуването на втора дъга, която се намира зад по-ярката първа дъга.

Най-добре това явление може да се наблюдава, когато небето е още тъмно и покрито с облаци, тъй като тъмният фон позволява да се видят по бледите цветове на втората дъга.

Айсбергите, по правило не са абсолютно бели. Но някои айсберги в полярните региони се отличават с приказни цветни ивици, откроявайки се сред останалите бели и синкави ледени планини. Когато водата на айсберга се топи и замръзва повторно, различни частици могат да попаднат между новите слоеве лед, което довежда и до образуването на цветни ивици върху тяхната повърхност.

На айсбергите могат да се появат няколко цветни ивици. Небесносините се получават, когато водата попадне между слоевете лед и замръзне така бързо, че въздушните мехурчета не успяват да се формират. Водорасли и други материали от водата могат да доведат до появата на зелени и жълти ивици.

Единственото място, където можете да видите подобна сюрреалистична гледка е около Антарктида.

Доста загадъчно явление, мълниите Кататумбо във Венецуела са известни със своите продължителни електрически изпразвания и дори са наречени вечната буря. Тези непрекъсващи мълнии могат да бъдат видени от далечни разстояния, като на времето дори са били използвани от моряците при навигация.

Мълниите Кататумбо се появяват през около 140-160 нощи в годината, така че няма проблем да ги видите, ако сте на правилното място – там където река Кататумбо се влива в езерото Маракайбо.

Вълни има не само във водата,но и в небето. Когато въздухът изтласква нагоре по- устойчив слой от атмосферата, това може да предизвика вълнов ефект, същия, както когато хвърлите камък в езеро.

За да стане гравитациона вълна, обаче, в атмосферата трябва да има определени условия, като например възходящ поток въздух от буря. Според последни изследвания гравитационните вълни могат да концентрират и усилват торнадото, така че, ако имате късмет да видите такава вълна, не е зле да помислите и за убежище.

Моераки са огромни сферични камъни, изваяни по естествен начин от аргилит, плътна глинеста скала по Новозеландското крайбрежие.

Хората са открили тези гиганти благодарение на ерозията, но те са придобили сферичната си форма поради други причини. Смята се, че каменните кълба са се формирали преди милиони години на дъното на океана, така както в мидата се формира бисерът – от слоеве утаечни скали и материали, които кристализират около централно ядро. В продължение на милиони години те придобили огромни размери, които можем да видим днес.

Каменните сфери Моераки били открити най-напред по южното крайбрежие на Нова Зеландия, но могат да бъдат видени и в различни райони на Южна Америка.
Източник:  http://matadornetwork.com